Задругата на Bat World България в документалния административен свят е Управителният съвет на фондацията. В реалния свят е групата хора, с различни съдби, интереси и умения, стъпили на една и съща пътека в спасяването, лечението и опазването на прилепите.

Вяра Крушкова
Учредител и Водител на Задругата

В първите ученически години една случайност ме срещна с филмът „Лъвица Елза“ и това промени всичко. Намерих книгата, а после и другите на Джой Адамсън и мечтата влезе, настани се, застоя се и остана завинаги – да връщам диви животни  обратно към дивият им живот. Изчетох всичко художествено, научно-популярно и научно в къщи, всичко в кварталната библиотека. Вероятно някой би предположил, че това не са книги за 10-годишно дете и би сбъркал. Потъвах в, както ми се струваше, тежащите десетки килограми енциклопедии и можех да стоя там до безкрай. Не разбирах някои думи, но намирах други книги и това някак си не пречеше изобщо, и така Ученето за мен винаги е било удоволствие и страст, а захващането с неща, от които още нищо не разбирам – естествено занимание.

Постепенно „пренасочих практическата работа“ от диви към домашни животни, защото някак все още нямаше как да замина за Африка : )))), а все нещо с животни трябва да се прави, нали така? Домашните животни в градовете бяха много кът, пък на село някак снизходително гледаха на това ми „гражданско“ влечение към животните.
Ходих в кръжока „Млад зоолог“ към Софийския зоопарк, където по случай 100-годишнината му направихме прекрасно състезание в стил „Какво, Къде, Кога“ като един истински Клуб на знаещите. Това беше моментът, в който всичките ми енциклопедии бясно се строиха в главата ми и с луд хъс формулирах въпроси за състезанието и се подготвях за участие на нашия отбор. Излишно е да казвам чий отбор спечели : ))))

Кандидатствах в Софийска математическа гимназия с биология, за да стана някой ден ветеринарен лекар. Приеха ме, но СМГ се отказаха от паралелките си Химия и Биология, така че всички ние завършихме специалното си средно образование, макар и преместени в друго училище. Аз пък се отказах от ветеринарството, „защото с него ще съм все сред болни животни“. И ето ме сега: магистър по икономика, грижещ се за болни и пострадали животни, но живеещ детската си мечта! Защото голяма вдъхновяваща част от работата е именно възстановяването и връщането на прилепите обратно в техния свят, както и отглеждането и подготвянето за истинският див живот на осиротелите и обречени иначе бебета, а целият ми живот ми е дал умения, които сега плавно и естествено се влагат във всичко и надграждат.

 

Георги Крушков

Баща ми винаги е бил опора и учител, винаги е вярвал не само на думи в мен, твърдейки, че е не защото неговото гардже е най-рошаво, а защото знае колко точно мога. Градили сме заедно Дакси България, където на 19 години ми повери да организирам и управлявам производството на фирмата. Развих небивала страст към работата и хъс за създаване… както и неговият режим на работа от по 12-14-16 часа на ден. Огромна е благодарността ми, че е с мен и в Bat World България, защото не бих могла да си представя да е иначе. А и не искам, честно казано : )
За себе си и участието си, той казва:

В някои ситуации наличието на професионален и житейски опит
може да е от полза при даването на идеи или вземането на решения.
Тогава ще направя всичко, с което мога да съм полезен.

 

Калина Полякова

С Калина ни събра Съдбата преди 3 години, когато тя покрай работата си в озеленителна фирма, и покрай наранените при кастренето на дърветата прилепи, разви от днес за вчера умения да предугажда къде биха могли да бъдат те в дърветата, по които ще работят. 

По-късно стана основна бойна единица и една от малкото надежди на градските прилепи по време на саниране. Ако някой ще инспектира фасадата на сграда, за да намерим и спасим живеещите там прилепи от ужаса да бъдат зазидани живи , то това най-вероятно ще е именно Калина, която тръгва независимо дали трябва да стигнем в Русе, Бургас, Враца, Пловдив, Плевен.

Има отвращение към червеите, с които се хранят прилепите. Но пък обичта й към самите тях се оказа по-голяма, така че се научи да преодолява това и да може да ги обгрижва, включително хранейки ги.

Калина има много прекрасни черти, сред които е и неизменността на някои нейни особености – тя винаги закъснява.  Така че снимката й ще закъснее също : )))

 Калина за себе си:

Здравейте, аз съм Калина! 🙂 Винаги съм била много привързана към животните и животът ми по един или друг начин е бил обвързан с тях. Те са част от мен и аз съм част от тях 😀.
Обичам постоянно да действам, да се движа, да се забавлявам, да спортувам, да пробвам нови екстремни неща и да затвърждавам стари такива (за което, за жалост, не ми стига времето в повечето случаи). Обичам да съм с приятелите си и да се срещам с нови свежи хора. Да съм сред природата и да й се наслаждавам.
По професия съм ландшафтен архитект и съм щастлива от този факт 🙂.
Обичам предизвикателствата и като един виден козирог – да покорявам върхове 😛.

 

Мадлен Иванова

Маги е бързият човек в екипа. Събрала опит с доброволческата работа и с диви, и с домашни животни, с хора и с техника, е общо взето Универсален боец : )))) 

Цветна, дива, бърза и грижовна… ако можете да си го представите. Винаги на линия в трудните моменти.

Отдадена, но и ни се води, ни се кара! Затова и кротко ще изчакаме и нейният текст. Защото не е толкова важно – важното е, че я има. 

А ето го и него:

Казвам се Маги и съм финансист по образование. Обичам фотографията, да пътувам, да откривам нови места и преживявания. В Задругата намерих хора, с които споделям общи страсти и желание да бъдем полезни за животните и заобикалящата ни природа.

 

Стела Петрова

Стела е Приятелят сред нас. Тя е грижата за другите. Мислещата и чувстващата.

В същото време аналитичният й подход към всичко, е абсолютно съкровище – както за общото и каузата, така и за всеки поотделно.

Стела нежно първа написа своите „думички“, за да окуражи другите:

Казвам се Стела, обичам животните и съм щастлива, когато споделям техния свят. По образование и професия съм икономист с вкус към математиката, а по душа – дете-откривател. Обичам планината, морето, книгите и стойностните хора, с които съм имала късмета да се срещна.